Първата глава е за Ранд, но не е от гледната точка на Ранд. Аз много се изкефих от нея. Ако до сега някой е имал съмнения на какво е способен Ранд като тавирен те ще бъдат разсеяни. Ако не сте разбрали, че развалата налегнала храната където е Ранд се дължи на неговото кофти настроение, сега ще разберете.

Втората глава е за Перин и Галад. Нищо ново на фронта за Перин. Все същите дълбоки мисли и притеснения. Все същите проблеми. Единственото ново е, че за пръв път виждаме неговият ефект на тавирен. Нещо, което не бе така явно при него, както при другите двама. В края на главата, малко изненадващо за мен, проблемите на Галад се разрешават. Малко близо до заплитането им в пролога, но какво пък. Със сигурност знаем, че тази част от пролога е писана от Робърт Джордън, и вероятно първоначалният план не е бил точно такъв. На мен така ми харесва, без прекалено чакане. Самото разрешаване на проблема е не толкова динамично, колкото очаквах, но решението определено е елегантно и не дразни.