Прологът започва с тази част, която Tor, пуснаха преди време на сайта си. За тези които не са я чели, това е сцена, в която виждаме един мехур на злото и как хората в един военен лагер реагират на него. В останалата част се редуват сцени от една битка (няма да казвам коя) и сцени със следовниците на сянката. Разкриват се някой интересни подробности за съдбата на Ланфеар (но нищо свързано с последната сцена от предната книга) и Грендал (е тук определено има връзка). Има и сцена от гледната точка на Люк/Исам, където научаваме малко повече за забулените в червено хора от епилога на предната книга (искам още, определено това което имаше не е достатъчно). А да, щях да забравя. Има и кратка сцена в Черната кула.

Предполагам, че няма как да не спомена битката. Не искам да развалям цялото ви удоволствие, но от нещата, които ще спомена сега, вероятно ще се досетите за коя битка става въпрос, а и за някой други неща. Продължавайте да четете на свой риск.

Като начало, ще почна от края – битката я печелят силите на Тъмният. Или пък не съвсем, според това какво приемате за победа. Да един от второстепенните герои загива, героично бих казал, или поне постигайки това, за което се е борил в последните часове преди смъртта си. И да, той знае че умира, поради раната нанесена му от Безок, който той убива. Сцените с него са наистина добри и съжалявам, че няма да го виждаме повече в останалата част от книгата. Но все пак бих казал, че гибелта му е използвана точно на място и с мярка, пък и не е безсмислена. И други ще загинат в Последната битка, но поне можем да се надяваме, че тяхната жертва ще е поне малко смислена.