Това е първата част от трилогия. Доста по-надолу в списъка ще намерите и втората част. Магическата система е много интересна. Базира се на писането на магически текстове с части от тялото. Главният герой, обаче, има дефект – не може да пише правилно. Нещо като дислексия, но с по засукано име. В течение на действието този му дефект се задълбочава и всеки текст, до който той се докосне изведнъж се пренаписва с грешки. За съжаление на книгата нещо ѝ липсва, а героите понякога са доста наивни.
Шестата част на „Кодексът Алера“ е Grand Finale на поредицата. От доста време се каня да пиша ревю на поредицата, но все не намирам време. С няколко думи, имаме интересна магическа система базирана на 6 стихии – земя, вода, огън, въздух, метал и дърво. Всеки човек може да управлява една или няколко (или дори всички) от тях (разбира се без главният герой). Книгата е интересна, но трябва да сте чели останали пет. А да, това е фентъзи с римски мотиви, нещо което не се среща всеки ден.
Първата книга от нова поредица. Магията в тази серия се базира на манипулирането на светлината и в частност различните цветове от спектъра. Историята е доста заплетена и съвсем малко не ѝ достига за да заслужи най-високата оценка. Макар, че на моменти героите се държат леко глупаво, действието е достатъчно увлекателно за да питате кога ще излезе следващата част.
Третата част от фентъзи поредицата Мъглороден. Четете статията за Брандън Сандерсън, ако искате да знаете повече. Преводът е доста приличен, което в последно време си е направо изключение.
Тук високата оценка е по-скоро за нестандартност. Ако си мислите, че едно фентъзи не може да е по-мрачно от „Песен за огън и лед“, жестоко се лъжете. Магията почти никаква я няма, героите са разнородни и реалистично изпълнени, даже прекалено. Повечето от тях могат спокойно да бъдат определени като изверги, а пред някой Хитлер изглежда като малко дете.
И така стигнахме до първата книга, която не е от фентъзи жанра. Една класическа фантастика на Артър Кларк. Първият том всъщност съдържа две книги – „Среща с Рама“ и „Рама II“. Първата има множество награди и честно казано си ги заслужава. Втората не е много по-слаба, макар да няма толкова награди. Определено ви препоръчвам тази книга.
Вторият том от поредицата за Рама на Артър Кларк, съдържа другите две книги от поредицата – „Градината на Рама“ и „Рама се разкрива“. За съжаление тук качеството пада, имаме още от същото, но с доста по-мрачни краски. Нещата стават доста по философски. И все пак времето прекаране в четене на тази книга няма да е загубено.
Поредната книга от поредицата за Влад Талтош. Този том съдържа „Дзур“, „Джегала“ и „Йорич“. Ако сте харесали предните книги, ще харесате и тази. Аз обаче толкова се обърках, кои съм чел на български, и кои на английски, че вече не смея да поръчвам отделните книги.
Още едно фентъзи с много книги. И пак на голям номер. И пак такова, за което се каня да пиша. В тази поредица книгите не са толкова силно свързани една с друга, но едва ли е добра идея да почнете от последната част. Все пак в нея никой не си прави труда да обяснява кои са героите и какви са връзките между тях. Поредицата е ърбън/градско фентъзи, имаме си върколаци (като основни действащи лица), вампири, вещици (по-скоро като част от декора) и демони (като лошите). Главната героиня може да се превръща в койот. А в тази част се намесват и индианските богове. Съветвам ви да си намерите книгите и да ги прочетете, няма да съжалявате.
Втората част на една … хммм … трилогия, вероятно!? Задължително четиво за всеки почитател на жанра фентъзи. Препоръчително за останалите. Първата част наскоро я издадоха на български. Твърде комплексно четиво за да се опитвам да го описвам. Просто го прочетете.
Втората книга от „Първият закон“ предлага още от същото и още и още малко. Още кръв, още мъчения, още убийства. И още от същото качество.
Какво мога да кажа – предпоследната книга от „Колелото на времето“. Ако случайно не знаете какво е „Колелото на времето“ – ами това е книга 13, върнете се след година-две, като прочетете останалите.
Последната книга от поредицата за Вещерът, всъщност е колекция от кратки разкази, някой от които не се вписват с останалите. За съжаление тук лошите страни на това фентъзи преобладават, а добрите някак се губят (при все, че някой от разказите са интересни). Ако не сте чели Вещерът, не почвайте от тук. Ако сте го чели и го харесвате, внимавайте, може да си развалите впечатлението.
Още един класик във фантастиката – Айзък Азимов. С една класическа поредицата. Задължително четиво. И вторият том излиза съвсем скоро.
Първа книга от втора трилогия. Съвсем спокойно можете да почнете от тук, да ще ви се губят някой детайли от постановката на света и пред-историята на някой герои, но инъче е добро начало. Това е една от тези книги, които просто не са мой тип. Което значи, че едва ли ще си поръчам втората част специално, но определено ще я взема ако я срещна в книжарницата. Между другото, авторката е австралийка и една друга нейна поредица вече започна да се издава на български.
Първата от двете технически книги в списъка. За съжаление качеството е доста ниско.
Уау, дванадесетата книга от поредицата за Хари Дрезден ме отвя. Завършека беше абсолютно неочакван, абсолютно. Още една поредица, за която се каня да пиша, от същият автор като „Кодексът Алера“, но в този случай градско фентъзи, от най-добрият вид. Имаше даже сериал базиран на тази вселена – „Досиетата Дрезден“. Поредицата е задължително четиво за ърбън фентъзи феновете и препоръчително за останалите фенове на жанра. Повечето книги от поредицата могат да се четат и самостоятелно, но не и тази. В нея е кулминацията на историята, която се развива на фона на останалите.
Какво да ви кажа, петата част на „Песен за огън и лед“ си заслужава. Просто никога не съм бил фен на поредицата, от там и малко по ниската оценка. Ако случайно не знаете, какво „Песен за огън и лед“ – случаят е същият като с „Колелото на времето“, върнете се пак след половин-една година.
Тази книга трудно може да бъде жанрово определена. Антиутопия е вариант, но не съвсем. Уикипедия я определя като биопънк научна фантастика. Книгата има приличен набор от награди и определено ги заслужава.
Тази книга ми беше твърде „любовна“ за да ѝ дам по-високата оценка, която инъче би заслужила. Макар че действието се развива в съвременното общество, не бих определил книгата като градско фентъзи, и то не само поради факта, че голяма част от действието се развива извън града. Тук имаме вампири, вещици и демони, които са далеч от обичайните стереотипи и изглежда са взаимно свързани. Историята е доста заплетена и увлекателна, но краят на първата част ме кара да се опасявам, че останалата част от трилогията може да не е по моят вкус.
Втората техническа книга в списъка е с доста по-добро качество от първата.
Пак от същото и пак и пак. Само дето започна да ми омръзва. За това е и по ниската оценка.
И така кулминацията на годината. Изчитането на цялата поредица, на която се основава сериалът „Истинска кръв“. Трябва да знаете, че сериалът е доста по-различен от книгите. Трудно ми е да кажа по нещо отделно за всяка от книгите. Интересни, четящи се на един дъх, но нищо особено. В случай, че не сте гледали сериалът – имаме вампири, върколаци, разни други -лаци (примерно пантери), разни превръщенци си (shapeshifter-и определено ме затруднява), а и главната героиня може да чете мисли. Да не забравяме и разните феи и демони. И това не е всичко, присъстват и вещици и други разни същества, които не могат да бъдат точно класифицирани. И нека средната оценка не ви заблуждава, книгите си заслужават четенето, просто не мислете, че са нещо невиждано.
Тринадесетата книга от „Досиетата Дрезден“, е почти толкова добра колкото и дванадесетата и определено си заслужава най-високата оценка. Трудно е да кажа нещо, без това да бъде спойлер, за това ще спра до тук.
Честно казано, не помня защо съм дал на тази и на следващата книга от поредицата малко по-високи оценки. Но явно съм се изкефил повече
.
И още две книги с четворки – предполагам, че просто съм се запалил по поредицата. Тези книги ги четох с такава скорост, че в моето съзнание те представляват една неделима цялост. Това се дължи и на факта, че обикновено действието във всяка една започва непосредствено след края на предходната.
Ако си спомняте статистиката по-горе, има само една книга с 1 звезда. Това е така, защото в рейтинговата система на Goodreads няма как да се дадат по-малко звезди. За да не си вадите грешни впечатления, аз съм голям фен на „Мечът на истината“. Но тази книга не е точно от тази поредица. Макар, че е определяна така, тя всъщност е „Новела с Ричард и Калан“. Ако сте чели поредицата знаете, че в нея има доста слаби книги. А ако сте чели и „Законът на деветките“ (моите съболезнования за което), сигурно знаете, че те не са най-лошото. Всъщност не знам, коя от двете книги е по-слаба. Но най-лошото е, че това е книга която е слаба и е с любимите герои. Герои, които са изграждане в продължение на хиляди страници като разумни и мислещи хора, започват да се държат инфантилно. Това беше донякъде допустимо в последната трилогия от „Мечът на истината“, но там това си беше част от историята, и в доста по-малка степен (макар, че все пак е дразнещо един герой внезапно да си промени характера), тук е съвсем неоправдано. Прочетох някъде, че това е „философска книга маскирана като фентъзи“. Но аз не смятам така, философските моменти в предходните книги бяха в повечето случаи, някак, на място. Да понякога бяха дразнещи с повторението си, но бяха ОК. Само дето аз останах с чувството, че тази философия я доказахме, че няма нужда от повече доказване. Това е просто една слаба книга, написана за пари. „Законът на деветките“ поне беше опит в друг жанр. И за съжаление ни чакат още поне две такива, а аз искам да разбера какво става, въпреки всичко, искам да знам какво се случва с любимите ми герои. Моето предупреждение към вас е, не четете тази книга. Тя убива мозъчни клетки. Особено ако сте фенове на поредицата – останете си с впечатленията до тук, има и по-лошо от захаросаният финал!
Номер девет от поредицата за Кити Норвил е почти на дъното. Това ърбън фентъзи никога не се е славело с кой знае какво качество, но това е най-слабата книга. Безсмислено е да я четете, ако не сте чел предните книги.
Още една поредица, при която качеството намалява. Тук говорим по-скоро за стиймпънк, отколкото за ърбън фентъзи. Историята следва закономерният си ход, но за съжаление това по-скоро води до намаляване на качеството. Нещата са някак прекалено предсказуеми. Не ме разбирайте погрешно, аз лично не бих се сетил за решението, което героите измислиха за да си решат главната дилема, но то е някак си прекалено логично. И все пак ако сте чели предходните книги – няма как да пропуснете тази.
Странното е, че тази книга ми отне почти цялата година. С месеци бях закъсал на 2 или 3 глава. После я прочетох на един дъх. Това е градско фентъзи със скандинавски привкус. Изключително малко не ѝ стига за най-високата оценка.
Най-странното е, че тази книга излезе един месец преди оригиналът на английски (който от доста време ме чака да го прочета). На български я четох от 6 или 7 глава (останалото бях чел в Интернет). Действието в тази новела се развива в света на Мъглороден, няколко стотин години след края на трилогията. Макар че краят е отворен, няма да има продължение, поне в обозримото бъдеще. Брандън Сандерсън е планирал втора трилогия в същият свят, но действието в нея се развива още няколко стотин години в бъдещето. Продължение едва ли ще има преди тази трилогия да бъде написана, а това едва ли ще стане в близките десетина години.
За тази книга казват, че или я обичаш или мразиш. Четох я почти цяла година. Една от трудностите беше, че авторът си е измислил писменост и си я позлва за писане на имената на героите и местностите. Инъче книгата е комбинация от фентъзи и стиймпънк, с някой интересни вметки от други жанрове (споменатият доста по-горе биопънк). А високата оценка, ами прочетете и ще видите. Но може и да съжалявате.
Ето и продължението на книгата, с която започна този списък. Аз намирам втората част за доста по-добра от първата, достатъчно за да заслужи по-висока оценка, макар че все още има някой дразнещи неща.
Третата част от „Сянката на Умелите“ е също толкова слаба колкото и предходните две. Комбинация между фентъзи, стиймпънк и хора бръмбари, бррр, ужас, тръпки ме полазват. Не мога да разбера защо толкова я хвалят тази поредица, вярно постановката е интересна, но в повечето случаи героите са супер наивни, да не говорим че развитието им, с малки изключения, го е хванала липсата.
Една световна класика, която така и не бях чел. Препоръчвам на всяко дете (и възрастен).
Филмът „Асистентът на вампира“ е правен по мотиви на първата трилогия от поредицата за Дарен Шан. Тези книги могат да се определят по-скоро като страшни истории, отколкото като фентъзи. Втората трилогия е на съвсем прилично ниво, но трябва да имате предвид, че все пак говорим за книги, които е най-коректно да определим като детски. В тази серия имаме два вида вампири – добри и лоши. Едните не убиват хората, от които се хранят, другите винаги ги убиват. От тук насетне конфликтът е сигурен. С риск да си навлека проклятия и хули ще кажа, че в много отношения поредицата е по-добра и от Хари Потър и от Пърси Джаксън (и да, чел съм и двете поредици, макар че с книгите на Рик Риърдън съм само до края на първата серия). Светът е доста хомогенно изграден, способностите на героите се развиват логично и постепенно, историята е изключително увлекателна.
В третата трилогия, качеството е малко по-ниско. Главният герой търпи развитие, но някак си не достатъчно, разбира се това е направено с цел – книгата запазва детската си насоченост. Това е и, може би, единствената точка, по-която поредицата за Хари Потър води – читателите са израснали с нея, а също и героите, а тук героите остават на ниво разбираемо за деца от същата възраст, както и предходните трилогии.
Единственото което спаси тази книга от двете звезди беше последната книга от трилогията и ако не беше нейният завършек, и тя нямаше да помогне. За съжаление имаме още от същото, историята е вече изтъркана, героите не търпят развитие (просто няма на къде, инъче книгата би престанала да бъде детска). Но краят е добър, напомня ми на „Братята с лъвски сърца“ от Астрид Линдгрен.
Издателят на Колелото на Времето в САЩ, tor.com, обяви датата на която последната книга от фентъзи сагата ще бъде публикувана. Тя е 8 Януари 2013. Новината цитира датата на издаване на първата книга от многотомната поредица – 15 Януари 1990 и така поставя издаването на последната книга почти 23 години след началото на поредицата. Интересен факт, който вероятно е повлиял на избора на точно тази дата е, че тази дата се пада в последният месец на годината на Дракона, според китайският зодиак.
.
Както вече казах, Рийз е мини сериал. Има общо 10 серии повечето, от които са около 8-9 минути. Тъй като това включва и финалните надписи, ще можете да изгледате сериалът за по-малко от час и половина. Ето и резюмето, което можете да намерите на официалният сайт за България:
Още една тъжна новина се появи в нета. Почина Darrell K. Sweet (Дерел К. Суийт) (15 Август 1934 – 5 Декември 2011). Повечето от вас едва ли знаят името, но е почти сигурно, че познавате работата му. Той беше професионален илюстратор на фентъзи и научно-фантастични книги. Може би най-известните му творби красят кориците на книгите от поредицата Колелото на Времето. Според Уикипедиа, той е направил над 3000 илюстрации през кариерата си.
ВНИМАНИЕ: Тази статия може да съдържа съдържание, което не е подходящо за лица под 18 години.
Ето списък с допълнителното съдържание за Origins: 
За мое голямо съжаление имам проблеми с закупуването на BioWare Points – това е разплащателната единици, с която се купуват всички DLCта. Само няколко не ми стигат да си взема The Exilied Prince, но това си е мой проблем 
.
